БЪЛГАРИЯ

Български

English

Правната и политическата рамка в България имат някои положителни аспекти и някои значителни пропуски. България е страна по най-важните международни и регионални инструменти, включително три от основните конвенции за липса на гражданство. Въпреки това дефиницията ѝ за „лице без гражданство“ е по-тясна от дефиницията в Конвенцията от 1954 г. Данните за населението без гражданство в страната са ограничени, но правителството включи нова категория „лица без гражданство“ в преброяването през 2021 г.

България въведе производство за установяване на липсата на гражданство (SDP) през 2017 г. с някои положителни елементи, включително право на обжалване и някои ограничени процесуални права. При случаите на липса на гражданство обаче съществува висок стандарт на доказване, а тежестта на доказване се носи от кандидата. Достъпът до безплатна правна помощ и правото на интервю са ограничени на практика поради езикови и други бариери. Няма изискване за законен престой за достъп до производството, но няма и автоматичен легален прием или право на издръжка за кандидатите, поради което съществува риск от задържане, докато техните молби бъдат разгледани. От 2021 г. на лице, на което е издадена заповед за извеждане заради нередовно пребиваване, автоматично се отказва статут на лице без гражданство. Определянето на липса на гражданство не гарантира статут на закрила, но съществува възможност лицето, признато за лице без гражданство, да подаде молба за разрешение за пребиваване и да получи достъп до някои минимални права (сред които не фигурират правото на достъп до пазара на труда и на здравно осигуряване).

Хората без гражданство са изложени на риск от произволно задържане поради пропуски в правната рамка и липса на механизъм за насочване на задържаните към производство за предоставяне на статут на лице без гражданство. Процедурните гаранции, включително правната помощ и средствата за защита, както и предоставянето на информация на задържаните лица, са определени в закона, но рядко се прилагат на практика. От положителна страна в националния закон има гаранции за предотвратяване на липсата на гражданство, включително в случаите на деца, родени в България, които иначе биха били лица без гражданство, както и в случаите на изоставени и намерени деца. Съществува обаче потенциален риск от оставане без гражданство за чуждестранни деца в процедура по осиновяване от български граждани. Установени са и рискове за деца, родени от българи в чужбина, където ражданията не са регистрирани или удостоверенията за раждане не са признати от българските органи, особено при случаи на роми и родители от един пол. Лишаването от гражданство несъмнено е забранено от закона, когато това би довело до оставане без гражданство, но няма средства за защита, ако законът се прилага неправилно.

Последна актуализация:

Февр. 2023

Държавен експерт(и):

Фондация за достъп до права - ФАР, адв. д-р Валерия Иларева

Допълнителни ресурси

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНКА

++ПОЛОЖИТЕЛНО

+ ДОНЯКЪДЕ ПОЛОЖИТЕЛНО

+-ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО

- ДОНЯКЪДЕ ОТРИЦАТЕЛНО

--ОТРИЦАТЕЛНО

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

НОРМИ И ДОБРИ ПРАКТИКИ

Международни и регионални инструменти

Оценява се дали държавите са страни по съответните международни и регионални инструменти, включително дали разпоредбите им са включени във вътрешното законодателство и дали изразените резерви по инструментите оказват влияние върху липсата на гражданство в страната. Четирите основни договора относно липсата на гражданство (Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., Европейската конвенция за гражданството, Конвенцията на Съвета на Европа за избягването на липсата на гражданство във връзка с правоприемство на държавите) имат по-голяма тежест от другите инструменти за правата на човека в оценяването.

България е страна по три от основните конвенции относно липсата на гражданство: Конвенцията от 1954 г., Конвенцията от 1961 г. и Европейската конвенция за гражданството. Тя запазва значителни резерви както към Конвенцията от 1954 г., така и към Европейската конвенция за гражданството, въпреки че българското правителство оттегли резервите си към член 31 от Конвенцията от 1954 г. през 2020 г., след като пое такъв ангажимент по време на Сегмента на високо равнище на ВКБООН през 2019 г., посветен на липсата на гражданство. България е страна по повечето други приложими инструменти с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.

Конвенцията от 1954 г.

+/-

България е страна по Конвенцията от 1954 г., която има директен ефект. Тя обаче запазва редица резерви, които оказват влияние върху правата на хората без гражданство в страната.
България оттегли резервата си към член 31 от Конвенцията през 2020 г. и пое ангажимент да обмисли оттеглянето на други резерви.

Конвенцията от 1961 г.

България е страна по Конвенцията от 1961 г. без резерви и има директен ефект.

Други инструменти

+/-

България е страна по Европейската конвенция за гражданството, но запазва резерви, засягащи правата на хората без гражданство.
България не е страна по Европейската конвенция относно избягването на случаи на лица без гражданство, свързани с правоприемство между държави.
България е страна по всички други приложими международни договори без резерви, с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.България е страна по Европейската конвенция за гражданството, но запазва резерви, засягащи правата на хората без гражданство.
България не е страна по Европейската конвенция относно избягването на случаи на лица без гражданство, свързани с правоприемство между държави.
България е страна по всички други приложими международни договори без резерви, с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.

Данни за населението без гражданство

Изследват се наличието и източниците на подробни данни за населението с оглед лицата без гражданство. Предоставят се последните данни и оценява надеждността на мерките, които държавите имат за преброяване на лицата без гражданство, включително при преброяването на населението, в регистрите на населението и базите данни за миграцията. Отбелязва се дали липсата на гражданство е картографирана в страната и дали са въведени ефективни мерки за преброяване на лицата без гражданство, които са задържани.

Българският Национален статистически институт в момента не отчита данни за лица без гражданство като отделна категория, въпреки че правителството е включило нова категория „лица без гражданство“ в преброяването през 2021 г.В момента има категория „граждани на трети страни, лица без гражданство и неизвестно гражданство“. Отделни правителствени служби събират и съхраняват някои данни за кандидатите за закрила, придобиването на гражданство и законно пребиваващите, които могат да бъдат получени чрез искания за достъп до обществена информацията. В България обаче липсата на гражданство никога не е била изчерпателно картографирана, няма качествен или количествен анализ, а официалните данни са ненадеждни, тъй като на практика страната на произход и гражданството често се обединяват в едно от длъжностните лица. Някои данни за броя на лицата без гражданство, подложени на имиграционно задържане, се събират и съхраняват от правителството, но не се публикуват.

Наличност и източници

+/-

Българското правителство включи категория „лица без гражданство“ в преброяването на населението за първи път през 2021 г. Според преброяването от 2021 г. 539 лица са регистрирани като лица без гражданство, а гражданството на 764 лица е записано като „не е посочено“.
Няма количествен или качествен анализ на липсата на гражданство, нито разбивка на данните по пол и възраст. В България липсата на гражданство не е изчерпателно картографирана.
Някои допълнителни данни за лицата без гражданство и лицата с неизвестно гражданство се събират и съхраняват от Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавната агенция за бежанците и Министерството на правосъдието, но тези данни не се публикуват редовно.
Чрез искания за достъп до обществена информация е възможно да се получат данни от дирекция „Миграция“ към МВР относно броя на законните жители, които са записани като лица без гражданство или с неизвестно гражданство; от Държавната агенция за бежанците - относно лица без гражданство, търсещи закрила, и лица, ползващи се с международна закрила; и от Министерството на правосъдието - относно броя на лицата без гражданство, придобили българско гражданство.
По данни на Държавната агенция за бежанците през 2022 г. (до 31 август 2022 г.) 55 лица без гражданство са потърсили закрила в България. Статут на бежанец е предоставен на 4 лица без гражданство, субсидиарна закрила — на 27 лица без гражданство, а на 11 лица без гражданство е отказана международна закрила.
Докладът на ВКБООН за глобалните тенденции показва, че към края на 2021 г. в България е имало 82 лица без гражданство, регистрирани като попадащи в обхвата на мандата на ВКБООН за липсата на гражданство, и общо 1 120 лица без гражданство в България, включително и принудително разселени такива. Броят на хората без гражданство вероятно е занижен, тъй като лицата без законно пребиваване не се вписват в статистиката, а органите на властта могат да приписват гражданство въз основа на страната на произход без да проучват действителното гражданство или липсата на такова.
Съгласно споразумението си за партньорство с ВКБООН Фондацията за достъп до права - ФАР предостави безплатна правна помощ на 48 лица без гражданство през 2020 г.

Лица без гражданство в данните за задържани лицае

+/-

МВР разполага с данни за броя на лицата без гражданство под имиграционно задържане, но не ги публикува. Надеждността на тези данни е под въпрос, тъй като има несъответствия и на хората може да се приписва гражданство при задържане въз основа на страната на произход или на исторически или културни връзки.
При запитване МВР заяви, че две лица с „неизвестно гражданство“ са били задържани през 2020 г. и едно лице —до 22 март 2021 г. Не е ясно дали терминът „неизвестно гражданство“ в този контекст конкретно означава „лице без гражданство“. Отделни данни, свързани с палестинци без гражданство, показват, че седем палестинци без гражданство са били задържани през 2019 г. и петима —през 2020 г.
Няма данни за броя на лицата без гражданство, освободени от имиграционно задържане.

Установяване на липсата на гражданство и предоставяне на статут на лице без гражданство

Установява се дали в националното законодателство на държавите има определение за лице без гражданство, което е хармонизирано с Конвенцията от 1954 г., и дали страните имат специална процедура за определяне на липса на гражданство (SDP), която води до предоставяне на статут на лице без гражданство. Ако не е налице такава процедура, се оценява дали съществуват други производства, в рамките на които може да се установи липсата на гражданство или други пътища, чрез които лицата без гражданство могат да узаконят престоя си или да имат достъп до права. Държавите са подразделени на три групи, за да се даде възможност за сравнение между тези, в които има процедура за установяване на липса на гражданство, водеща до закрила, тези, които разполагат с друг вид процедури, и тези, в които съществува статут на лице без гражданство, но няма ясен механизъм за достъп до закрила. Наличните производства и правата, предоставени на лица без гражданство, се разглеждат, като се оценява съответствието им с международноправните норми и добрите практики.

Определението за лице без гражданство и разпоредбите относно изключенията в българското законодателство означават, че тълкуването на това кои лица са без гражданство в България е по-тясно от това в Конвенцията от 1954 г. България има специално производство за предоставяне на статут на лице без гражданство, но предоставянето на право на пребиваване и права на хората, признати за лица без гражданство по тази процедура, зависи от някои допълнителни условия. Положителното е, че: няма срок за достъп до производството; няма такси; предвидено е право на интервю и на обжалване; безплатна правна помощ се предоставя от НПО; налице е сътрудничество между решаващите органи в процедурите по предоставяне на международна закрила и на статут на лице без гражданство. Заявлението обаче може да бъде подадено само в писмен вид на български език, доказателствената тежест се носи от кандидата и стандартът на доказване е по-висок от този при производството по предоставяне на международна закрила. Решенията се мотивират и се издават в писмена форма в рамките на шест месеца, макар че в практиката е имало случаи на „мълчалив отказ“, като в рамките на установения срок кандидатът не е бил уведомен нито за взето решение, нито за продължаване на срока. По време на производството за предоставяне на статут кандидатите не се закрилят от държавата, поради което нямат достъп до основни услуги и могат да бъдат задържани по време на процедурата. На практика задържаните лица без гражданство са възпрепятствани да подадат молба за предоставяне на статут на лице без гражданство. Ако му се предостави статут на лице без гражданство, то може да кандидатства за подновяемо едногодишно разрешение за пребиваване при спазване на определени условия и някои минимални права (в обхвата на които не попадат правото на достъп до пазара на труда и на здравно осигуряване).

Определение за лице без гражданство

Законът за чужденците в Република Българяи („ЗЧРБ“) съдържа определение за лице без гражданство. Формулировката „в съответствие с нейното законодателство“ обаче е по-тясна от определението в Конвенцията от 1954 г.
Изключващите на практика разпоредби от ЗЧРБ не са в съответствие с Конвенцията, тъй като те изискват законно пребиваване, макар че в закона беше добавено през 2019 г. кумулативно условие с цел да се ограничи практическото изключване на хора, които се считат за лица без гражданство.
На 26 февруари 2021 г. бяха приети отрицателните изменения на ЗЧРБ, които въвеждат допълнителни основания за отказ при производството за предоставяне на статут на лице без гражданство. Новият закон, който е в сила от 15 март 2021 г., предвижда, че статут на лице без гражданство ще бъде отказван на лица, които са притежавали документ за самоличност на друга държава, който не е бил подновен, или на които е била издадена заповед за извеждане поради незаконно пребиваване в България. Основанията за отказ включват също така липса на средства за издръжка и задължителна медицинска застраховка през време на производството или наличие на присъда за умишлено престъпление, наказуемо с поне една година лишаване от свобода. Тези изменения представляват значителна стъпка назад в защитата на лицата без гражданство в България.

Обучение

ВКБООН осигурява редовно обучение на персонала, отговорен за разглеждането на молбите за производство по предоставяне на статут на лице без гражданство, и липсата на гражданство е включена в общото обучение, предоставяно от ВКБООН на служителите на Гранична полиция и дирекция „Миграция“ към МВР.
Националният институт на правосъдието докладва, че в обученията, които провежда на съдии, съдебни служители и експерти по бежанско право и прилагането на ЗЧРБ, е включена темата за липсата на гражданство.
Фондация „Център за обучение на адвокати – Кръстю Цончев“ не предоставя обучение относно липсата на гражданство, макар че ФАР е провеждала ad hoc обучения за адвокати в България.

Наличие на специална процедура за определяне липсата на гражданство (SDP)

В България съществува специално законово уредено производство за установяване на липсата на гражданство и предоставяне на статут на лице без гражданство.
За компетентен орган изрично е определен директорът на дирекция „Миграция“ към МВР. Заявления могат да се подават и на местно равнище в областните дирекции на МВР.

Достъп до производството

+/-

Законът предвижда, че правителството трябва да информира кандидатстващите по процедурата за определяне на липсата на гражданство за правата и задълженията им по време на производството и кандидатите трябва да подпишат протокол за това. В предоставената информация обаче процедурата по кандидатстване не е обяснена.
Заявленията трябва да бъдат подадени в писмен вид, на български език (или, в случай че са на друг език, преведени на български от заклет преводач) на специален формуляр.
Държавен служител не може да започне ex officio (служебно) производството по кандидатстване.
При кандидатстването не се заплаща такса и няма изискване за законен престой или определен срок за стартиране на производството. През юли 2021 г. нормативната уредба беше изменена, така че, ако кандидатстващият не може да представи удостоверение за раждане или доказателство за пребиваване в България, да може да посочи причините за това пред дирекция „Миграция“ към МВР.
В закона е предвидено задължението за съответните органи да разгледат заявлението.
На практика обаче достъпът до процедурата продължава да е затруднен, тъй като кандидатстващите се сблъскват с риск от задържане. Органите в центровете за задържане на мигранти също в по-голямата си част отказват да приемат заявления за започване на производство за установяване липсата на гражданство от задържаните лица без гражданство и да препращат заявлението до компетентните органи.
Налице е сътрудничество между агенциите, които може да имат контакт с лица без гражданство, но не е въведен механизъм за насочване. Ако кандидатстващ по процедурата за установяване на липсата на гражданство поиска закрила, законът предвижда производството по установяване липсата на гражданство да бъде спряно до вземането на окончателно решение по искането за закрила. След законодателните изменения през 2021 г. тази разпоредба се прилага автоматично дори когато е възможно да се установи липсата на гражданство без контакт с властите на държавата, където кандидатстващият се страхува от преследване.
Докладвани са случаи, в които дирекция „Миграция“ към МВР прекратява производството, ако кандидатът не представи документи в практически неразумно кратък срок (обикновено три дни).

Оценка

Законът изисква кандидатът да „докаже или обоснове положението си на лице без гражданство“, което означава, че доказателствената тежест се носи от кандидата, макар да може да се твърди, че компетентният орган е задължен да изясни относимите факти преди да издаде решение.
Стандартът на доказване в производството по установяване на липса на гражданство („да докаже или обоснове“) е по-висок от този в производството по предоставяне на закрила, за което има разпоредба, която предвижда, че липсата на доказателства не може да бъде основание за отказ за предоставяне на закрила.
Въведени са мерки за закрила на непълнолетните, но не и за други групи.
Правителството счита, че законодателната рамка (закон и правилник за прилагането му) представлява ръководство за лицата и органите, които вземат решения. Няма допълнително въведени насоки за политиките.

Процедурни гаранции

+/-

Безплатна правна помощ се предоставя от НПО, а за определени аспекти от производството – и от изпълнителната власт, но на практика достъпът е затруднен поради езикови бариери, неосведоменост и тромави процедури. Фондация за достъп до права - ФАР предоставя безплатна правна помощ на кандидати за получаване на статут на лице без гражданство съгласно споразумение за партньорство с ВКБООН.
Кандидатите имат право на интервю и са информирани писмено за датата и мястото на провеждането му.
Дирекция „Миграция“ към МВР твърди, че съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи на кандидатите за получаване на статут на лице без гражданство се предоставят услугите на устни преводачи, но на практика не е ясно дали това се осъществява последователно.
По време на производството е гарантиран достъп на Върховния комисариат на ООН за бежанците: ВКБООН има достъп до досието на кандидата и право да присъства на интервютата.
Не са налични доказателства, че изпълнителната власт осъществява проверки за контрол на качеството.
Не съществува официален механизъм за прехвърляне между процедурата по предоставяне на закрила и производството по установяване на липсата на гражданство, но ако кандидатстващо по втората процедура лице поиска закрила, те са законодателно свързани. Производството по установяване на липсата на гражданство се спира автоматично, ако лицето поиска закрила дори когато липсата на гражданство може да бъде определена без контакт с властите в страна, в която лицето се страхува от преследване.
Административнопроцесуалният кодекс изисква решенията да се издават в писмена форма и да са мотивирани. Законово установеният срок е до шест месеца с възможност за продължаване с още два месеца при сложни случаи.
На практика в някои случаи в този срок са били вземани положителни решения, но в други случаи в рамките на срока не е било издавано решение и кандидатът не е бил уведомен за евентуално продължаване, което представлява „мълчалив отказ“ съгласно административнопроцесуалните норми.

Защита по време на производството

Няма автоматичен законов прием на кандидатите за статут на лице без гражданство, докато заявлението им се разглежда.
Ако кандидатите нямат право на законно пребиваване на друго основание, нямат право на работа, нито на издръжка.
Ако кандидатът няма право на законно пребиваване на друго основание, той може да бъде задържан за срок до 18 месеца с цел извеждане или до 30 дни с цел идентификация.
С измененията на ЗЧРБ от 2021 г. се въведоха допълнителни основания за отказ в производството по предоставяне на статут на лице без гражданство, включително липса на средства за издръжка, липса на задължителна медицинска застраховка по време на производството, както и липса на финансови средства за завръщане. Новите законодателни норми освен това предвиждат статутът на лице без гражданство да бъде отказван на лица, за които е издадена заповед за извеждане поради незаконно пребиваване.

Обжалване

Кандидатстващият има право да подаде жалба пред съда в рамките на 14 дни от уведомлението за отказ, след което може да обжалва решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд.
За обжалването има държавна такса, от която кандидатът може да бъде освободен, ако не разполага с финансови средства; таксата обаче беше значително повишена през 2019 г. от 5 BGN (3 EUR) на 70 BGN (36 EUR) за обжалване на съдебно решение и 30 BGN (15 EUR) за обжалване на съдебно определение.
Правната помощ при обжалване на отказ е предвидена в закона и НПО я предоставят.
Има известни доказателства за грешки при вземането на решения в случаите на палестинци, при които дирекция „Миграция“ към МВР автоматично отхвърля заявленията на основание, че българската държава признава държавата Палестина и следователно третира палестинците като лица, които имат гражданство. Случаите на палестинци не се разглеждат задълбочено на индивидуална основа и не се отправят запитвания за изясняване на гражданството на кандидатите.

Статут на лице без гражданство

Признаването на статут на лице без гражданство не води автоматично до уреждане на законно пребиваване. Възможността за кандидатстване за едногодишно разрешение за пребиваване, което подлежи на подновяване, беше въведена в закона през 2019 г. За да кандидатства за разрешението обаче, освен да получи статут на лице без гражданство, лицето трябва и да отговаря на общите изисквания за пребиваване, включително да заплати такса от 500 BGN (250 EUR) и да представи доказателства за издръжка, осигурено жилище и медицинска застраховка.
Ако бъде получено, разрешението за пребиваване защитава лицето без гражданство от задържане, но не му осигурява достъп до други права, включително право на труд или здравеопазване. След пет години продължително пребиваване, лицето може да кандидатства за разрешение за постоянно пребиваване.
В отделни разпоредби е предвидена правна възможност за узаконяване на статута за определена група лица, ако са родени в България или са влезли в страната преди декември 1998 г., пребивавали са в нея оттогава досега и са от бивша съветска република, която не признава гражданството им.
На лице без гражданство, което е получило съответния статут и вече има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, може да бъде издаден подлежащ на подновяване документ за пътуване за срок от минимум три месеца и максимум две години.
Няма специални разпоредби за събиране на семейство за хора със статут на лице без гражданство, но лицата без гражданство, които имат разрешение за пребиваване, имат право да подадат заявление за събиране на семейството в съответствие с това разрешение.
Статутът на лице без гражданство може да бъде отнет, когато се установи с писмени доказателства, че статутът е предоставен въз основа на неверни данни.
Статутът на лице без гражданство не води до придобиване на право на образование, въпреки че такова право имат всички деца под 16-годишна възраст в България. Ако нямат разрешение за пребиваване обаче, те не могат да получат никаква училищна диплома или удостоверение.
Лицата без гражданство нямат право да гласуват в национални или местни избори, да се кандидатират на избори или да членуват в политически партии в България. Правото на глас е запазено за български граждани на възраст над 18 г.

TВременна закрила за хора, бягащи от война

+/-

Българското правителство предлага временна закрила на всички, които бягат от военните действия в Украйна, включително на лицата без гражданство, които влизат на територията на България, от 24 февруари 2022 г. Първоначално в това решение се предвиждаше, че хората без гражданство трябва да поискат временна закрила не по-късно от 31 март 2022 г.
На 30 март 2022 г. решението беше изменено, така че лицата с чуждо гражданство и лицата без гражданство, които са напуснали Украйна поради войната и са влезли в България до 15 април 2022 г., да получат временна закрилабез изрично да подават искане. По-късно Върховният административен съд определи, че това решение противоречи на закона, тъй като с него се въвежда ограничителен срок.
На 1 февруари 2023 г. българското правителство удължи срока на временната закрила до 4 март 2024 г., макар от формулировката на правителственото решение да не става ясно дали временната закрила отново се предоставя без изрично изявеното желание и без нова регистрация на съответното лице.
Съществува риск от задържане за някои бежанци от Украйна, включително лица без гражданство и без документи, които не могат да предоставят никакво доказателство, че са пребивавали трайно в Украйна.

Задържане

Анализира се законодателството, политиката и практиката, свързани с имиграционното задържане като цяло, но се фокусира върху въведените механизми за предотвратяване произволното задържане на лица без гражданство по време на производствата по извеждане и депортиране. В подтемите се разглеждат области като идентифицирането на липсата на гражданство и оценката дали има разумна перспектива за извеждане, процедурни гаранции като срокове, съдебен контрол и други средства за защита, както и правата, които се дават на лицата без гражданство при освобождаване от задържане, и защита срещу повторно задържане.

Съществуват ограничени гаранции срещу произволното задържане на лица без гражданство в България, тъй като в правната рамка има пропуски, а задържаните лица обикновено не се насочват към производство за установяване на липса на гражданство дори когато има показатели за липса на гражданство. Законът предвижда, че задържането следва да бъде последна мярка, но в практиката на хора с нередовен статут на пребиваване почти автоматично се издават заповеди за извеждане и се задържат в случай на идентифицирането им. Макар че в закона са установени алтернативи на задържането, те не се вземат предвид от държавните органи преди задържането. В законодателството съществуват някои процедурни гаранции, но те често не се прилагат на практика. Законът предвижда задържаните да бъдат информирани писмено за причините за задържането, но това реално се прави само на български език и рядко присъстват устни преводачи, така че липсва осведоменост относно правната помощ и наличните средства за защита. Хората, освободени от място за задържане, обикновено не са снабдени с документи и нямат достъп до други права. Разпоредбите в двустранните споразумения за връщане изрично позволяват лица без гражданство да бъдат връщани, но практиката е неясна.

Имиграционно задържане

Правомощията по отношение на имиграционно задържане са предвидени в законодателството. След въвеждането през 2016 г. на краткосрочното задържане (до 30 дни) с цел установяване на самоличността, целите на задържането надхвърлят тези на ЕКПЧ (чл. 5, параграф 1, буква f).
Алтернативите на задържането са посочени в закона и включват ежеседмична подписка, финансова гаранция или предаването на валиден паспорт или документ за пътуване. Те могат да се прилагат заедно или поотделно, но не подлежат на тест за пропорционалност, нито имат определен срок. На практика според докладите на НПО се прилага само мярката „ежеседмична подписка“, ако изобщо се прилага каквато и да било алтернативна мярка. Законът предвижда, че задържането следва да бъде последна мярка, но на практика хора с нередовен статут на пребиваване обикновено стават обект на заповеди за извеждане и задържане и са задържани до извеждането им.
С измененията на ЗЧРБ, приети през 2021 г., се въвежда изискване за посочване на държавата на извеждане в заповедта за извеждане, но на органите също така се предоставя правомощието да променят държавата на извеждане без наличието на процедурни гаранции.
Срокът на задържане с цел извеждане е 18 месеца. Ако дадено лице бъде задържано за максималния срок без да бъде изведено от страната, то автоматично се освобождава от задържане.

Идентифициране липсата на гражданство

Съществува значителен риск лицата без гражданство, които нямат разрешение за пребиваване, да бъдат задържани. Главна дирекция „Гранична полиция“ потвърди, че по отношение на лице без гражданство може да бъде издадена заповед за задържане „след като се вземат предвид обстоятелствата, които имат отношение към случая“.
Преди задържането следва да се прави оценка на уязвимостта, но липсата на гражданство не се смята за фактор, който увеличава уязвимостта, а често други уязвимости, признати от закона, се пренебрегват в практиката. Има случаи на лица без гражданство, които са били задържани в продължение на месеци, включително възрастни или непълнолетни лица.
Достъп до производството по установяване на липсата на гражданство след задържане по принцип не е възможно без правна помощ и намеса от страна на ВКБООН.

Процедурни гаранции

В законодателството на България са предвидени някои процедурни гаранции срещу произволно задържане, но съществуват празноти в приложението им и в практиката.
Максималният срок за задържане с цел извеждане е определен в закона на 18 месеца или на 30 календарни дни за „краткосрочно задържане“.
Законът предвижда задържаните да бъдат информирани писмено за причините за задържането, но на практика това се прави само на български и рядко има устни преводачи, така че липсва информираност относно правната помощ и средствата за защита. На задържаните лица се предоставя информация за контакт с организации, които предоставят правна помощ, а ВКБООН има изготвен видеоклип с информация как да се кандидатства за закрила, който да бъде показван в центровете за задържане. Законът предвижда, че основанията за задържане следва да бъдат преразглеждани ежемесечно от дирекция „Миграция“ към МВР, но на практика това се извършва рядко и доказателствената тежест често се прехвърля върху задържаното лице, което да предостави доказателства защо не следва вече да бъде задържано.
Законът предвижда право на обжалване на заповедта за задържане в рамките на 14 дни, но срокът започва да тече от датата на задържането, а не от датата, на която заповедта за задържане е връчена на задържаното лице.
Правото на безплатна правна помощ е предвидено в закона, но съществуват много практически спънки, включително липса на осведоменост, предизвикателства при намирането на законен представител, тромави процедури за достъп до правна помощ, както и езикови бариери.
В закона няма насоки за управление на процеса на документиране наново данните на лицата и на сигурно установяване на гражданството.
По принцип задържаните лица имат достъп до производство за предоставяне на статут на лице без гражданство, но не съществува механизъм за препращане и органите по задържането не препращат задържаните лица към производството, освен ако не се намеси ВКБООН.
В случаите, когато се установи, че вече не съществува разумна възможност за извеждането на задържано лице по правни или технически причини, съгласно закона то трябва да бъде освободено незабавно. Въпреки това на практика имиграционните власти често не освобождават задържаните незабавно, освен ако няма съдебно решение, което ги задължава да го направят. Някои задържани лица остават в условия на задържане за дълъг период от време (понякога до максималния срок от 18 месеца), въпреки че не могат да бъдат освободени.

Защита при освобождаване

+/-

Държавата не издава документи за самоличност, нито предоставя някакво законно пребиваване на лицата, освободени от задържане, така че те не са защитени от задържане наново и нямат достъп до социално осигуряване, жилищно настаняване, образование или здравеопазване.
Общото време, прекарано в центровете за задържане, се включва в срока от 18 месеца. ФАР обаче е предоставяла правна консултация на лице без гражданство, което е било задържано за продължителен период през 2006-7 г. и задържано отново през 2020 г.
От 2019 г. съществува възможност за узаконяване на пребиваването за непридружени малолетни и непълнолетни лица, на които е било отказана международна закрила или които никога не са подавали молба за закрила и не подлежат на връщане, като им се позволява да получат разрешение за „продължително“ пребиваване докато навършат 18 години. Тогава могат да получат ново разрешение за „продължително“ пребиваване при наличие на хуманитарни причини.

Споразумения за връщане и обратно приемане

В двустранните споразумения за връщане има разпоредби, които изрично позволяват връщането на лица без гражданство, въпреки че не е ясно дали това се е случвало на практика. Дирекция „Миграция“ към МВР е посочила един такъв случай в отговор на искане за достъп до обществена информация, но лицето е имало разрешение за пребиваване в държавата – членка на ЕС, в която е върнато.

Превенция и намаляване случаите на лица без гражданство

Оценява се адекватността на гаранциите в законодателството в областта на гражданството с цел предотвратяване и намаляване на случаите на липса гражданство, включително улеснени пътища за натурализация на лица без гражданство, както и закрила за деца без друго гражданство, родени на територията на държавата или от български граждани в чужбина, за изоставените и намерени и осиновените деца. Изследва се законодателството, политиката и практиката в областта на вписването на ражданията, включително достъпа до късно вписване, и мерките, предприети от държавите, за предотвратяване и намаляване на случаите на липса на гражданство in situ. Анализират се разпоредбите относно лишаването от гражданство и дали съществуват гаранции, свързани с отказ от гражданство и лишаване от гражданство, за да се предотврати възникването на липса на гражданство.

В законодателството на България са предвидени сравнително силни правни гаранции с оглед предотвратяване на липсата на гражданство при деца. Децата, родени на територията на държавата, автоматично придобиват българско гражданство, ако в противен случаи биха останали без гражданство (автоматично на теория, но на практика чрез регистрация). Децата, родени от български родители в чужбина, и изоставените и намерени деца също автоматично придобиват българско гражданство. Докладвани са обаче случаи на пречки пред придобиването на гражданство за деца, родени от роми, и деца, родени от родители с еднакъв пол в чужбина, поради липса на удостоверение за раждане или отказ за признаване на родителството. В случай на осиновяване на дете чужденец от български граждани съществува риск от оставане без гражданство, тъй като детето трябва да подаде молба за придобиване на гражданство преди да навърши 18 г. Регистрирането на ражданията се извършва в рамките на седем дни от раждането и късното вписване е възможно както законово, така и на практика, макар че е необходимо съдебно производство в случай че е минала повече от една година от раждането. Случаите на докладване на мигранти без редовни документи на имиграционните органи от страна на здравните служби може да представлява практиеска пречка пред гражданската регистрация за някои високорискови групи. В закона е предвидена възможност за лишаване от гражданство, но не е разрешена, ако води до безгражданственост. Не съществуват обаче средства за правна защита срещу произволно лишаване от гражданство.

Натурализация

+/-

Законът за българското гражданство предвижда, че лицата без гражданство имат право да кандидатстват за натурализация, след като са имали разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в продължение на три години, което е по-кратък период от стандартните пет години. Не са предвидени други изключения въз основа на липсата на гражданство — изискват се определени доходи и езиков тест.
Деца, които не са българи, но имат поне един родител, който е български гражданин, могат да придобият българско гражданство и са освободени от изискванията за владеене на език, респ. доказване на доход за натурализация.
Осъдителна присъда за „умишлено престъпление от общ характер“ може да бъде пречка за придобиване на българско гражданство, освен ако кандидатстващият не е реабилитиран.
Подаването на молба за натурализация е обвързано с такса: 100 BGN (50 EUR) за възрастни и 10 BGN (5 EUR) за деца и студенти до 26-годишна възраст.

Лице без гражданство, родено на територията на страната

Съгласно закона всяко лице, родено на територията на Република България, което не придобива друго гражданство по произход, е български гражданин по рождение.
Разпоредбата се прилага автоматично и не съществуват условия, свързани със статута или пребиваването на родителите. На практика обаче родителите трябва да подадат молба до съответните общински органи, с която да поискат да бъде установено българското гражданство на детето. След това общинските власти препращат молбата до Министерството на правосъдието, което в срок от един месец следва да провери дали детето ще остане без гражданство, ако не бъде признато за български гражданин.
Подаването на такава молба е свързано с такси, което създава пречки за някои кандидати, особено за тези, които нямат банкови сметки или не са в състояние да докажат самоличността си пред банката.
Може да е необходимо да се докаже, че детето не може да придобие друго гражданство, а съдебната практика е установила, че нотариално заверено изявление от родителите не е достатъчно доказателство.
Органите не са задължени да проверяват дали детето може да придобие гражданство при раждане, ако не е подадена молба. Докладвани случаи на невъзможност да се идентифицират деца, които може да са без гражданство, тъй като майката не може да предостави своето гражданство поради законите на собствената си страна на произход,които са дискриминационни въз основа на пола. Властите не предоставят на родителите информация за гражданството на детето им.
В повечето случаи органите по вписване на ражданията автоматично регистрират детето със същото гражданство като това на майката без да преценяват дали детето е придобило това гражданство, което може да крие риск от оставане без гражданство.

Намерени деца

Изоставените и намерени деца по силата на закона придобиват българско гражданство.
Българско гражданство може да бъде загубено само ако е придобито по натурализация, а не по рождение, какъвто е случаят с изоставените и намерени деца.
В закона няма разпоредба, която да установява възрастово ограничение за изоставените и намерени деца.

Осиновяване

+/-

Съгласно българското законодателство осиновяването не води до автоматична промяна на гражданството на детето.
Дете чужденец може да подаде молба за придобиване на българско гражданство по натурализация до 14-годишна възраст със съгласието на осиновителите си в случай на пълно осиновяване и е освободено от общите изисквания за натурализация. Детето може самостоятелно да подаде молба, ако е на възраст между 14 и 18 години.
При процедурата за детето съществува риск да остане без гражданство, ако загуби предишното си гражданство при осиновяване. Това може да бъде проблемно, ако детето не бъде натурализирано своевременно като български гражданин.

Ius sanguinis

+/-

Едно дете е български гражданин по рождение, ако поне единият родител е български гражданин. Няма допълнителни условия за придобиване на гражданство по произход.
Докладвани са обаче случаи на деца на български роми и на родители от еднакъв пол, родени в чужбина, които са изпадали в риск от липса на гражданство. Например през 2020 г. ФАР получи информация, че някои ромски деца, родени в чужбина от български граждани и доведени в България като бебета, имат проблеми с доказването на тяхното българско гражданство, тъй като раждането им никога не било вписано в регистъра на населението нито в България, нито в държавата на раждане. Освен това през 2021 г. Съдът на ЕС установи, че отказът на българските власти да издадат паспорт или документи за самоличност на дете на родители от един и същи пол е незаконосъобразен. Детето е родено в Испания в семейството на майка българка и майка британка. Испанските органи са издали акт за раждане, в който са вписани и двете майки, но българските органи са отказали да издадат български акт за раждане, с който да се признае майчинството и на двете майки, въпреки че по този начин детето е изложено на риск да остане без гражданство.

Документ за раждане се издава на децата, независимо от техния статут на пребиваване/статут по документи или този на членовете на семейството им, или от сексуалната или половата идентичност на родителите.
Всяко официално определяне на гражданството на дете се извършва от компетентен орган с необходимите познания, в съответствие с добрата практика и в рамките на установена процедура, която защитава висшите интереси на детето.
Държавата определя дали в противен случай детето ще остане без гражданство възможно най-скоро след раждането му. Този период не надхвърля пет години.
Няма задължителни изисквания към органите да докладват лица без документи на имиграционните органи. Държавата ясно забранява споделянето на информация относно мигранти, подозирани в незаконно пребиваване, с имиграционните органи и тези защитни бариери са обвързващи за държавните органи и за частния сектор.
Безплатната и своевременна регистрация на ражданията е гарантирана в законодателството и практиката, дори когато периодът, в който раждането е следвало да бъде декларирано, е изтекъл.
" title="Норми и добри практики" data-html="true">Вписване на раждане

+/-

Съгласно закона акт за раждане се издава от компетентните органи за всяко дете в рамките на седем дни след раждането, като се записват имената, датата на раждане, единният граждански номер и гражданството на родителите. На практика, ако родителите нямат единни граждански номера, вписването на раждането все пак се извършва и се издава удостоверение без ЕГН.
Не съществува правно изискване към здравните органи да докладват на служителите от миграционните служби за мигранти без документи, но на практика има случаи, когато това се извършва, което може да представлява пречка пред гражданската регистрация.
Късното вписване на раждане е законово уредено и на практика е възможно след седемдневния срок, но ако е изтекла повече от една година след раждането, удостоверението се издава само след съдебно решение.
Гражданството на детето се вписва в акта за раждане, но органите не са задължени да проверяват дали детето действително е придобило гражданството на държавата, вписана акта за раждане. В повечето случаи съответните органи автоматично регистрират детето със същото гражданство като на майката. Някои общински органи са възприели практика да изискват нотариално заверена декларация, подписана от двамата родители, в която те определят какво да е гражданството на детето. Това обаче е лишено от законово основание и практиката е непоследователна.
Съгласно Гражданския процесуален кодекс съществува правна рамка за определяне на гражданството на детето и за разрешаване на родителите да коригират грешки в акта за раждане, след като е бил издаден, но практиката досега е ограничена.
Има сведения за дискриминационни практики срещу деца, родени в чужбина от български родители от ромски произход и в семейството на еднополови родители. По дело от 2021 г. Съдът на Европейския съюз установи, че отказът на българските органи да издадат документи за самоличност на дете, родено в чужбина от еднополови родители, е незаконосъобразен.

Намаляване случаите на лица без гражданство на място

+/-

Правителството няма програми за насърчаване на регистрацията на раждания. Въпреки това през последните години правителството предприе стъпки за подобряване на законодателството, политиката и практиката за защита на лицата без гражданство и за предотвратяване и намаляване случаите на лица без гражданство, включително чрез въвеждане на разпоредба, предоставяща възможност за узаконяване статута на дългосрочно пребиваващи в България лица, които в миналото са били граждани на СССР; въвеждане на производство за предоставяне на статут на лице без гражданство през 2018 г. и неговото усъвършенстване през 2019 г.; поемане на ангажимент по време на Сегмента на високо равнище на ВКБООН по въпросите на лицата без гражданство през октомври 2019 г. за отстраняване на оставащите пропуски; и оттегляне на резервата по член 31 от Конвенцията от 1954 г. през 2020 г.
Съобщавани са случаи на роми в България, които не могат да подновят документите си за самоличност, тъй като не могат да изпълнят изискването за предоставяне на адресна регистрация. Това ги излага на риск да останат без гражданство, тъй като, въпреки че по закон те са български граждани, те не са в състояние да докажат своята националност и следователно не могат да получат достъп до основни права като здравеопазване, социално осигуряване и достъп до пазара на труда. Това също оказва влияние върху възможността им да регистрират ражданията на децата си, като потенциално прехвърля риска от липса на гражданство върху децата им.

Лишаване от гражданство

По закон лишаването от гражданство е разрешено при определени конкретни обстоятелства, но не и ако то би довело до липса на гражданство. Президентът е компетентният орган, който взема решения за лишаване от гражданство и за отнемане на натурализация. Не съществуват средства за правна защита срещу президентски укази, така че ако не се съобрази предпазната мярка срещу липсата на гражданство, няма начин това да се оспори.
Разпоредбите за лишаване от гражданство се прилагат на практика, включително по причини, свързани с националната сигурност. Например между 2012 г. и 2017 г. са издадени 103 решения за отмяна на натурализация, а между 2019 г. и 2021 г. — 26 решения. Няма публично достъпна информация за това дали тези лица са останали без гражданство.
Съществуват предпазни мерки за предотвратяване на липсата на гражданство, произтичащи от доброволна загуба или отказ от гражданство, но са недостатъчни. Съществуват условия, които трябва да бъдат изпълнени, ако българин се откаже от гражданството си (или е лишен от него) и след това поиска то да бъде възстановено. Хората, които не могат да изпълнят тези условия, могат да останат без гражданство.
Лишаването от гражданство обикновено няма производни последици за семейството. Ако обаче натурализацията бъде отменена, тъй като лицето е предоставило невярна или неточна информация или е укрило съответни факти в молбата си, това може да доведе до отнемане на гражданството на съпруга/съпругата и децата му, ако те също са придобили българско гражданство на това основание.

Ресурси

Библиотека с ресурси, правни инструменти, публикации и обучителни материали относно липсата на гражданство, по-специално относими към настоящата държава. Още материали с регионален и международен характер, както и ресурси от други държави са налични в библиотеката Ресурси. Националната съдебна практика може да бъде консултирана в базата данни със съдебна практика относно липсата на гражданство (с налични резюмета на английски).
Моля, обърнете внимание, че този раздел понастоящем се разработва и проверете отново скоро, за да намерите още ресурси.

Съдебна практика: Определения и решения на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз или органите на ООН по договорите за правата на човека по отношение на съответната държава, които обръщат внимание на проблема с липсата на гражданство или оказват влияние върху правата на лицата без гражданство.

Международни и регионални договори: Изрежда четирите основни конвенции по въпроса за липсата на гражданство. Информация относно факта дали държавата е държава — страна по тези конвенции и съответните резерви е налична по-горе под „Международни и регионални инструменти“.

Публикации: Доклади, брифинги, материали, изпратени до механизми за наблюдение на правата на човека и други релевантни публикации по въпроса за липсата на гражданство.

Обучителни материали: Обучителни материали в подкрепа на изграждането на капацитет и обучението относно липсата на гражданство.

International and regional treaties

United Nations - Convention relating to the Status of Stateless Persons (Ян. 1954)

Council of Europe - European Convention on Nationality (Ноем. 1997)

Council of Europe - Convention on the Avoidance of Statelessness in relation to State Succession (Ян. 2006)

United Nations - Convention on the Reduction of Statelessness (Ян. 1961)

Caselaw

European Court of Human Rights - Auad v. Bulgaria (Окт. 2011)

Publications

European Network on Statelessness - Thematic briefing: Birth registration and the prevention of statelessness in Europe (Юли 2020)

FAR, ENS and ISI - Joint Submission to the Human Rights Council at UPR36 - Bulgaria (Окт. 2019)

European Network on Statelessness - Statelessness determination and protection in Europe (Септ. 2021)

ENS - Addressing the risks of statelessness among children in migration in Europe (Окт. 2022)

ENS - Situation assessment of statelessness, health, and COVID-19 in Europe (Апр. 2021)

Court of Justice of the European Union - Kadzoev, C-357.09 PPU (Ноем. 2009)

БЪЛГАРИЯ

Допълнителни ресурси

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНКА

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Latest news on Bulgaria

Sign up to our newsletter