БЪЛГАРИЯ

Български

English

Актуализация от юни 2022 г.:

За пръв път България включи лицата без гражданство в преброяване, което се проведе през септември-октомври 2021 г. (резултатите ще бъдат публикувани към края на 2022 г.) Все още няма достоверна бройка на лицата без гражданство в България. Министерството на вътрешните работи потвърди, че през периода януари-март 2021 г., 5-има души са получили статут на лица без гражданство, през 2020 г. те са 14, а през 2019 г. - 26-има. В периода януари-декември 2021 г., 60 души, регистрирани като „лица без гражданство“ са потърсили убежище в България.

Изменения на производството за предоставяне на статут на лице без гражданство (SDP) бяха въведени през 2021 г. През март влязоха в сила допълнителни основания за отказ на признаване на статут на лице без гражданство, които предвиждат че статут на лице без гражданство вече се отказва на лица, срещу които е издадена заповед за извеждане заради нередовно пребиваване. През юли Правилникът за прилагане на Закона за чужденците в РБ беше изменен, така че да стане ясно, че ако лице, кандидатстващо за получаване на статут на лице без гражданство, не може да предостави удостоверение за раждане или доказателство за законно пребиваване в България, може да посочи причините за това. От 2021 г. производството за предоставяне на статут на лице без гражданство се спира автоматично, когато кандидатстващият е кандидатствал и за международна закрила или такава му е била предоставена, без значение дали липсата на гражданство може да бъде определена без да се налага консултация с органите в страната на произход. Допълнително изменение от 2021 г. сега изисква в заповедта за извеждане да се посочва държава на извеждане. Законът обаче предоставя на органите и възможността да променят държавата на извеждане, когато са налице „разумни основания“ за това, като така лицата се лишават от процесуални гаранции да оспорят по съдебен ред промяната на държавата, в която се извеждат.

В началото на 2021 г. Съдът на Европейския съюз разгледа дело за дете, родено в чужбина с майка българка и майка британка. Българските органи отказват да издадат българско удостоверение за раждане, в което да фигурират двете майки като родители, дори въпреки факта, че това поставя детето в риск от оставане без гражданство. Съдът се произнесе в полза на детето и нареди българските органи да го регистрират.

Наличните сега нови ресурси относно България включват:

2021 Statelessness Index Survey
Blog: Protecting the right to a nationality for children of same-sex couples in the EU – A key issue before the CJEU in V.M.A. v Stolichna Obsthina (C-490/20) (Feb 2021)
Брошура: Производство за предоставяне на статут на лице без гражданство (AE, BG, EN, RU)
Кратка информация: Деца в риск от оставане без гражданство: Регистрация на раждане и придобиване на гражданство (2021) (BG)
Кратка информация: Лица без гражданство – доказателствена тежест (2021) (BG)
Кратка информация: Достъп до здравеопазване за бежанци и лица без гражданство по време на пандемия (2021) (BG)
Country briefing on access to protection for stateless refugees from Ukraine in Bulgaria (June 2022)

България въведе производство за установяване на липсата на гражданство (SDP) през 2017 г. с някои положителни елементи, включително право на обжалване и някои ограничени процесуални права. При случаите на липса на гражданство обаче изискванията към стандарта на доказателствата са високи и доказателствената тежест е върху кандидата. Достъпът до безплатна правна помощ и правото на интервю са ограничени на практика поради езикови и други бариери. Няма изискване за законен престой за достъп до производството, но няма автоматичен легален прием или право на издръжка за кандидатите, така че съществува риск от задържане, докато техните молби не се разгледат. От 2021 г. на лицето, за което е издадена заповед за извеждане заради нередовно пребиваване, автоматично се отказва статут на лице без гражданство. Определянето на липса на гражданство не гарантира статут на закрила, но има възможност лицето, признато за лице без гражданство, да получи разрешение за пребиваване и някои минимални права; те обаче изключват правото на достъп до пазара на труда и правото на здравно осигуряване.

Хората без гражданство са изложени на риск от произволно задържане поради пропуски в правната рамка и липса на механизъм за насочване от задържане към SDP. Процедурните гаранции, включително правна помощ и средства за защита, както и предоставяне на информация на задържаните лица, са определени в закона, но рядко се прилагат на практика и бяха особено засегнати по време на пандемията от COVID-19. Положителна характеристика е, че в националния закон има гаранции за предотвратяване на липсата на гражданство, включително в случаите на деца, родени в България, които иначе биха били лица без гражданство и в случаите на намерени деца. Съществува обаче потенциален риск от оставане без гражданство по време на процедурата по осиновяване на чуждестранно дете от български граждани. Установени са и рискове за деца, родени от българи в чужбина, където ражданията не са регистрирани или удостоверенията за раждане не са признати от българските органи, особено при случаи на роми и родители от един пол. Лишаването от гражданство несъмнено е забранено от закона, когато това би довело до оставане без гражданство, но няма средства за защита, ако законът се прилага неправилно.

Тематичната информация по-долу беше актуализирана последно през март 2021 г.

Последна актуализация:

Март 2021

Държавен експерт(и):

Фондация за достъп до права (ФАР), Валерия Иларева

Допълнителни ресурси

Country survey data (2021)

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНКА

++ПОЛОЖИТЕЛНО

+ ДОНЯКЪДЕ ПОЛОЖИТЕЛНО

+-ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО

- ДОНЯКЪДЕ ОТРИЦАТЕЛНО

--ОТРИЦАТЕЛНО

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

НОРМИ И ДОБРИ ПРАКТИКИ

Международни и регионални инструменти

Оценява дали държавите са страни по съответните международни и регионални инструменти, включително дали резервите оказват влияние върху липсата на гражданство и дали инструментите са включени във вътрешното законодателство. Четирите основни договора за липса на гражданство (Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г., Европейската конвенция за гражданството, Конвенцията на Съвета на Европа за избягването на липсата на гражданство във връзка с правоприемство на държавите) имат по-голяма тежест от другите инструменти за правата на човека в оценяването.

България е страна по три от основните конвенции за липса на гражданство: Конвенцията от 1954 г., Конвенцията от 1961 г. и Европейската конвенция за гражданството. Тя запазва важни резерви както към Конвенцията от 1954 г., така и към Европейската конвенция за гражданството, въпреки че българското правителство оттегли резервите си към член 31 от Конвенцията от 1954 г. през 2020 г., след като пое ангажимент да го направи в Сегмента на високо равнище на ВКБООН през 2019 г., посветен на липсата на гражданство. България е страна по повечето други приложими инструменти, с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.

Конвенция от 1954 г.

+/-

България е страна по Конвенцията от 1954 г., която има директен ефект. Тя обаче запазва редица резерви, които оказват влияние върху правата на хората без гражданство в страната.
България оттегли резервата си към член 31 от Конвенцията през 2020 г. и пое ангажимент да обмисли оттеглянето на други резерви.

Конвенция от 1961 г.

България е страна по Конвенцията от 1961 г. без резерви и има директен ефект.

Други инструменти

+/-

България е страна по Европейската конвенция за гражданството, но запазва резерви, засягащи правата на хората без гражданство.
България не е страна по Европейската конвенция относно избягването на случаи на лица без гражданство, свързани с правоприемство между държави.
България е страна по всички други приложими международни договори без резерви, с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.България е страна по Европейската конвенция за гражданството, но запазва резерви, засягащи правата на хората без гражданство.
България не е страна по Европейската конвенция относно избягването на случаи на лица без гражданство, свързани с правоприемство между държави.
България е страна по всички други приложими международни договори без резерви, с изключение на Конвенцията за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства.

Данни за населението без гражданство

Изследва наличието и източниците на подробни данни за населението относно лицата без гражданство. Предоставя последните данни и оценява надеждността на мерките, които държавите имат за преброяване на лицата без гражданство, включително при преброяването на населението, регистрите на населението и базите данни за миграцията. Отбелязва дали липсата на гражданство е картографирана в страната и дали са въведени ефективни мерки за преброяване на лицата без гражданство, които са задържани.

Българската национална статистика в момента не отчита данни за лица без гражданство като отделна категория, въпреки че правителството е включило нова категория „лица без гражданство“ в преброяването през 2021 г., а в момента има категория „граждани на трети страни, лица без гражданство и неизвестно гражданство“. Различните държавни ведомства събират и съхраняват някои данни за кандидатите за международна закрила, придобиването на гражданство и законно пребиваващите жители, които могат да бъдат получени чрез искания, направени съгласно Закона за достъп до обществена информация. В България обаче липсата на гражданство никога не е била изчерпателно картографирана, няма качествен или количествен анализ, а официалните данни са ненадеждни, тъй като на практика страната на произход и гражданството често се обединяват в едно от длъжностните лица. Някои данни за броя на лицата без гражданство подложени на имиграционно задържане се събират и съхраняват от правителството, но не се публикуват.

Наличност и източници

+/-

В момента България не отчита данни в отделна категория „без гражданство“ в Националната статистика. Единствената приложима категория е „Граждани на трети държави извън ЕС, лица без гражданство и неизвестно гражданство“. Въпреки това тя ще включи отделна категория „без гражданство“ в преброяването си през 2021 г.
Някои данни за лицата без гражданство и лицата с неизвестно гражданство се събират и съхраняват от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците и Министерството на правосъдието, но тези данни не се публикуват редовно.
Чрез искания, направени съгласно Закона за достъп до обществена информация, е възможно да се получат данни от Дирекция „Миграция“ относно броя на законните жители, които са записани като лица без гражданство или с неизвестно гражданство; от Държавната агенция за бежанците относно лица без гражданство, търсещи закрила, и лица, ползващи се с международна закрила; и от Министерството на правосъдието относно броя на лицата без гражданство, придобили българско гражданство.
Според Държавната агенция за бежанците 21 лица без гражданство са поискали убежище в България между 1 януари и 31 октомври 2020 г.; статут на бежанец е предоставен на едно лице без гражданство; предоставена е субсидиарна закрила на седем лица без гражданство.
Няма количествен или качествен анализ на липсата на гражданство и няма разбивка на данните по пол и възраст. В България липсата на гражданство не е изчерпателно картографирана.
В доклада за глобалните тенденции за 2019 г. ВКБООН съобщава, че в България има 116 души под неговия мандат за лица без гражданство.
Броят на хората без гражданство вероятно ще бъде занижен, тъй като тези без законно местопребиваване не са записани в статистиката, а властите могат да припишат на хората гражданство въз основа на страната на произход, когато записват гражданския статут.
Съгласно споразумението си за партньорство с ВКБООН Фондацията за достъп до права (ФАР) предостави безплатна правна помощ на 48 лица без гражданство през 2020 г.

Лица без гражданство в данните за задържане

+/-

Министерството на вътрешните работи разполага с данни за броя на лицата без гражданство под имиграционно задържане, но не ги публикува. Например в искания, направени съгласно Закона за достъп до обществена информация, Министерството е заявило, че 31 лица без гражданство са били под имиграционно задържане през 2015 г., а 3 души, „които са се самоопределили като лица без гражданство“, са били под имиграционно задържане през 2017 г. Надеждността на тези данни е съмнителна, тъй като има несъответствия и на хората може да им бъде приписано гражданство при задържане въз основа на страната на произход или исторически или културни връзки.
Няма данни за броя на лицата без гражданство, освободени от имиграционно задържане.

Установяване на липсата на гражданство и предоставяне на статут на лице без гражданство

Установява дали в националното законодателство на държавите има определение за лице без гражданство, което е хармонизирано с Конвенцията от 1954 г. и дали страните имат определена процедура за установяване на лице без гражданство (SDP), която води до предоставяне на статут на лице без гражданство. Ако не е налице такава процедура, се оценява дали съществуват други производства, в рамките на които може да се установи липсата на гражданство или други пътища, чрез които лицата без гражданство могат да регуларизират престоя си или да имат достъп до права. Държавите са разделени на три групи, за да може да се прави сравнение между тези, които имат процедури за предоставяне на статут на лице без гражданство, което води до закрила, тези, които разполагат с друг вид процедури и тези, които признават статута на лице без гражданство, но нямат ясен механизъм за достъп до закрила. Наличните производства и правата, предоставени на лица без гражданство се разглеждат и се оценява съответствието им с международноправните норми и добрата практика.

Определението за лице без гражданство и разпоредбите относно изключенията в българското законодателство означават, че тълкуването на това кои лица са без гражданство в България е по-тясно от това в Конвенцията от 1954 г. България има специално производство за предоставяне на статут на лице без гражданство, но предоставянето на право на пребиваване и права на хората, признати за лица без гражданство по тази процедура зависи от някои допълнителни условия. Положителното е, че няма срок за достъп до производството, няма такси, предвидено е право на интервю и на обжалване, безплатна правна помощ се предоставя от НПО и е налице сътрудничество между решаващите органи в процедурите по предоставяне на международна закрила и на статут на лице без гражданство. Заявлението обаче може да бъде подадено само в писмен вид на български език, доказателствената тежест лежи върху кандидата и стандартът на доказване е по-висок от този при производството по предоставяне на международна закрила. Решенията се издават в писмена форма и са мотивирани в рамките на шест месеца, макар че в практиката е имало случаи на „мълчалив отказ“, като в рамките на установения срок кандидатът не е бил уведомен нито за взето решение, нито за продължаване на срока. По време на производството за предоставяне на статут не е налице закрила, така че кандидатите нямат достъп до основни услуги и могат да бъдат задържани по време на процедурата. Лице с признат статут на лице без гражданство може да получи при определени условия едногодишно разрешение за пребиваване, което подлежи на подновяване.

Определение за лице без гражданство

Законът за чужденците в РБ съдържа определение за лице без гражданство. Формулировката „в съответствие с нейното законодателство“ обаче е по-тясна от определението в Конвенцията от 1954 г.
Изключващите на практика разпоредби от Закона за чужденците не са в съответствие с Конвенцията, тъй като те изискват законно пребиваване, макар че в закона беше добавено през 2019 г. кумулативно условие с цел да се ограничи изключването на практика на хора, които се считат за лица без гражданство.
На 26 февруари 2021 г. бяха приети отрицателните изменения на Закона за чужденците в Република България, които въвеждат допълнителни основания за отказ при производството за предоставяне на статут на лице без гражданство. Измененият закон, в сила от 15 март 2021 г., предвижда, че статутът на лице без гражданство ще бъде отказван на лица, които са притежавали документ за самоличност, който не е подновяван или на които е наложена принудителна административна мярка отнемане на правото на пребиваване поради незаконно пребиваване. Основанията за отказ включват и липса на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на производството или осъждане за умишлено престъпление, което се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Тези изменения представляват значителна стъпка назад в защитата на лицата без гражданство в България.

Обучение

Персоналът, отговорен за разглеждане на заявленията за предоставяне на статут на лице без гражданство, се обучава редовно от страна на ВКБООН и явлението „липса на гражданство“ е включено в общото обучение на служителите на Гранична полиция и на дирекция „Миграция“.
Националният институт на правосъдието докладва, че в обученията, които провежда на съдии, съдебни служители и експерти по бежанско право и прилагането на Закона за чужденците в Република България, е включена темата за липсата на гражданство.
Националният център за обучение на адвокати не предоставя обучение относно липсата на гражданство, макар че ФАР е провеждала обучение за адвокати в България.

Наличие на специална процедура за определяне липсата на гражданство (SDP)

В България съществува специално, законово уредено, производство за установяване на липсата на гражданство и предоставяне на статут на лице без гражданство.
За компетентен орган изрично е определен директорът на дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Заявления могат да се подават и на местно равнище в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

Достъп до производството

+/-

Безплатна правна помощ се предоставя от НПО, а за определени аспекти от производството – и от изпълнителната власт, но на практика достъпът е затруднен поради езикови бариери, неосведоменост и тромави процедури. Фондацията за достъп до права (ФАР) предоставя безплатна правна помощ на кандидати за получаване на статут на без гражданство съгласно споразумение за партньорство с ВКБООН.
Кандидатите имат право на интервю и биват информирани писмено за датата и мястото на провеждането му.
Общите административноправни норми предвиждат правото на устен превод, но разходите са за сметка на кандидата. Дирекция „Миграция“ твърди, че на кандидатите за получаване на статут на лице без гражданство се предоставя устен превод съгласно Закона за министерството на вътрешните работи, но на практика въпросът остава неясен.
По време на производството е гарантиран достъп до Върховния комисариат на ООН за бежанците: ВКБООН има достъп до досието на кандидата и право да присъства на интервютата.
Не са налични доказателства, че изпълнителната власт осъществява проверки за контрол на качеството.
Няма формален механизъм за препращане между производството по предоставяне на международна закрила (убежище) и на статут на лице без гражданство, но производствата са законово свързани с цел осигуряване на защита от установяване на контакт с органите на държавата по произход, ако е започнато производство за предоставяне на международна закрила.
Административнопроцесуалният кодекс изисква решенията да се издават в писмена форма и да са мотивирани. Законово установеният срок е до шест месеца с възможност за продължаване с още два при по-сложните случаи.
На практика, от въвеждането на производството за предоставяне на статут на лице без гражданство са били вземани положителни решения в този срок, но в други случаи в рамките на срока не е било издавано решение и кандидатът не е бил уведомен за евентуално продължаване, което представлява „мълчалив отказ“ съгласно административнопроцесуалните норми

Оценка

Законът изисква кандидатът да „докаже или обоснове положението си на лице без гражданство“, което означава, че доказателствената тежест е върху кандидата, макар да може да се твърди, че компетентният орган е задължен да изясни относимите факти преди да издаде решение.
Стандартът на доказване е по-висок от този в производството по предоставяне на международна закрила („докаже или обоснове“), докато в Закона за убежището и бежанците има разпоредба, която предвижда, че липсата на доказателства не може да бъде самостоятелно основание за отказ за предоставяне на закрила.
По Закона за чужденците в РБ и Закона за закрила на детето са въведени защитни мерки за непридружени малолетни или непълнолетни лица, но не и за други групи.
Правителството счита, че законодателната рамка (закон и правилник за прилагането му) представлява ръководство за лицата и органите, които вземат решения. Няма допълнително въведени насоки за политиките.

Процедурни гаранции

+/-

Безплатна правна помощ се предоставя от НПО, а за определени аспекти от производството – и от изпълнителната власт, но на практика достъпът е затруднен поради езикови бариери, неосведоменост и тромави процедури. Фондацията за достъп до права (ФАР) предоставя безплатна правна помощ на кандидати за получаване на статут на без гражданство съгласно споразумение за партньорство с ВКБООН.
Кандидатите имат право на интервю и биват информирани писмено за датата и мястото на провеждането му.
Общите административноправни норми предвиждат правото на устен превод, но разходите са за сметка на кандидата. Дирекция „Миграция“ твърди, че на кандидатите за получаване на статут на лице без гражданство се предоставя устен превод съгласно Закона за министерството на вътрешните работи, но на практика въпросът остава неясен.
По време на производството е гарантиран достъп до Върховния комисариат на ООН за бежанците: ВКБООН има достъп до досието на кандидата и право да присъства на интервютата.
Не са налични доказателства, че изпълнителната власт осъществява проверки за контрол на качеството.
Няма формален механизъм за препращане между производството по предоставяне на международна закрила (убежище) и на статут на лице без гражданство, но производствата са законово свързани с цел осигуряване на защита от установяване на контакт с органите на държавата по произход, ако е започнато производство за предоставяне на международна закрила.
Административнопроцесуалният кодекс изисква решенията да се издават в писмена форма и да са мотивирани. Законово установеният срок е до шест месеца с възможност за продължаване с още два при по-сложните случаи.
На практика, от въвеждането на производството за предоставяне на статут на лице без гражданство са били вземани положителни решения в този срок, но в други случаи в рамките на срока не е било издавано решение и кандидатът не е бил уведомен за евентуално продължаване, което представлява „мълчалив отказ“ съгласно административнопроцесуалните норми.

Защита по време на производството

Няма автоматично законно приемане за кандидатите за получаване на статут на лице без гражданство докато заявлението им се разглежда.
Ако кандидатите нямат право на законно пребиваване на друго основание, нямат право на работа, нито на издръжка.
Ако кандидатът няма право на законно пребиваване на друго основание, той/тя може да бъде задържан за срок до 18 месеца с цел извеждане или до 30 дена с цел идентификация.
Измененията на Закона за чужденците, приети на 26 февруари 2021 г., предвиждат допълнителни основания за отказ в производството по предоставяне на статут на лице без гражданство, включително липса на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки по време на производството и липса на средства, осигуряващи възможност за обратното завръщане на лицето.

Обжалване

Кандидатът има право на съдебно обжалване в рамките на 14 дена от съобщаването на решението, след което може да обжалва решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд.
За обжалването има държавна такса, от която кандидатът може да бъде освободен, ако не разполага с финансови средства; таксата обаче беше значително повишена през 2019 г. от 5 BGN (3 EUR) на 70 BGN (36 EUR) за обжалване на съдебно решение и 30 BGN (15 EUR) за обжалване на съдебно определение.
Правната помощ при обжалване на отказ е предвидена в закона и НПО предоставят правна помощ.
Има известни доказателства за грешки при вземането на решения в случаите с палестинци, където дирекция „Миграция“ автоматично отхвърля заявленията им на основание, че българската държава признава Държавата Палестина. Случаите с палестинци не се разглеждат подробно и поотделно и не се правят искания за изясняване на гражданството на кандидатите.

Статут на лице без гражданство

Предоставянето на статут на лице без гражданство не води автоматично до законно пребиваване. Възможността за кандидатстване за едногодишно разрешение за пребиваване, което подлежи на подновяване, беше въведена в закона през 2019 г. За да кандидатства за разрешението обаче, освен да получи статут на лице без гражданство, лицето трябва и да отговаря на общите изисквания за пребиваване, включително да заплати такса от 500 BGN (250 EUR) и да представи доказателства за издръжка, осигурено жилище и медицинска застраховка.
Ако бъде получено, разрешението за пребиваване защитава лицето без гражданство от задържане, но не му осигурява достъп до други права, включително право на труд или здравеопазване. След пет години продължително пребиваване, лицето може да кандидатства за разрешение за постоянно пребиваване.
В отделни разпоредби е предвидена правна възможност за узаконяване на статута за определена група лица, ако са родени в България или са влезли в страната преди декември 1998 г., пребивавали са в нея оттогава досега и са от бивша съветска република, която не признава гражданството им.
На лице без гражданство, което е получило съответния статут и вече има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване може да бъде издадено удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство със срок на валидност не по-малко от три месеца и не повече от две години, което подлежи на подновяване.
Няма специални разпоредби за събиране на семейство за хора със статут на лица без гражданство, но лицата без гражданство, които имат разрешение за пребиваване, имат право да подадат заявление за събиране на семейството в съответствие с това разрешение.
Статутът на лице без гражданство може да бъде отнет, когато се установи с писмени доказателства, че данните, въз основа на които е предоставен статутът, са неверни.
Статутът на лице без гражданство не дава право на образование, въпреки че всички деца на възраст под 16 години в България имат право на образование, но ако нямат разрешение за пребиваване, няма да могат да получат никаква училищна диплома или удостоверение.
Лицата без гражданство нямат право да гласуват в национални или местни избори, да се кандидатират на избори или да членуват в политически партии в България. Правото на глас е запазено за български граждани на възраст над 18 г.

Задържане

Анализира законодателството, политиката и практиката, свързани с имиграционно задържане, като се фокусира върху въведените механизми за защита, за да се предотврати произволното задържане на лица без гражданство по време на производствата по извеждане и депортиране. Подтемите разглеждат въпроси като вземането на решения при случаи на задържане, дали са предвидени в законодателството и се прилагат на практика алтернативи на задържането, процесуалните мерки за защита като срокове, съдебен контрол и ефективни мерки за правна защита, както и защита при освобождаване и дали статутът на лице без гражданство се счита за правно относим в двустранните споразумения за връщане и обратно приемане.

Съществуват ограничени мерки за защита от произволно задържане на лица без гражданство в България, тъй като са налице празноти в законодателната уредба и не съществува рутинно препращане към производството за предоставяне на статут на лице без гражданство. Законът предвижда, че задържането следва да бъде последна мярка, но на практика хора с нередовен статут на пребиваване почти автоматично подлежат на заповеди за извеждане и задържане в случай на идентифицирането им. Макар че в закона са предвидени алтернативи на задържането, на практика те не се вземат предвид преди задържането. Налице са някои процедурни гаранции, но те често не се прилагат на практика и бяха особено повлияни от COVID-19 пандемията през 2020 г. Законът предвижда задържаните да бъдат информирани писмено за причините за задържането, но на практика това се прави само на български и рядко има преводачи, така че липсва информираност относно правната помощ и средствата за защита. Хората, освободени от място за задържане, обикновено не са снабдени с документи и нямат достъп до други права. Разпоредбите в двустранните споразумения за връщане изрично позволяват лица без гражданство да бъдат връщани, но практиката е неясна.

Преглед на задържането

В закона са предвидени основанията за задържане, но след въвеждането на краткосрочното задържане (до 30 дена) през 2016 г., целите надхвърлят посоченото в чл.5, ал.1, б. f от ЕКПЧ и включват „извършване на първоначално установяване на самоличността и преценка какви последващи административни мерки да бъдат взети“.
Не е необходимо да бъде установена предложена страна на извеждане преди задържането с цел извеждане и на практика в заповедта за задържане се споменава само „държава на гражданството“. Измененията на Закона за чужденците, приети на 26 февруари 2021 г., въвеждат изискване за посочване на държавата на извеждането, но те предоставят на органите и правомощието да променят държавата на извеждане, без наличието на процесуални мерки за защита.
Главна дирекция „Гранична полиция“, в отговор на искане за предоставяне на обществена информация, потвърди, че по отношение на лице без гражданство може да бъде издадена заповед за задържане „след като се вземат предвид относимите обстоятелства“.
На теория достъпът до производството за предоставяне на статут на лице без гражданство е възможен от мястото на задържане, но не съществуват механизми за препращане и на практика лицата без гражданство биват задържани.
Законът предвижда, че задържането следва да бъде последна мярка, но на практика хора с нередовен статут на пребиваване почти автоматично подлежат на заповеди за извеждане и задържане в случай на идентифицирането им.
Преди задържането се извършва оценка на уязвимостта, но статутът на лице без гражданство не се смята за фактор, който повишава уязвимостта.

Алтернативи на задържането

+/-

Алтернативите на задържането са посочени в закона и включват ежеседмична подписка, финансова гаранция или предаването на валиден паспорт или документ за пътуване.
Те могат да се прилагат заедно или поотделно, но не подлежат на тест за пропорционалност, нито имат определен срок.
На практика според докладите на НПО се прилага само мярката „ежеседмична подписка“.

Процедурни гаранции

В България има въведени сравнително силни процедурни гаранции, но съществуват празноти в прилагането и практиката и тези гаранции бяха силно повлияни от пандемията от COVID-19 през 2020 г.
Максималният срок за задържане с цел извеждане е определен в закона на 18 месеца или на 30 календарни дена за „краткосрочно задържане“.
Законът предвижда задържаните лица да бъдат информирани писмено за причините за задържането, но на практика това се прави само на български и рядко има преводачи. На задържаните лица се предоставя информация за контакт с организации, които предоставят правна помощ, а ВКБООН е изготвил видео с информация как да се кандидатства за убежище (международна закрила), което да бъде показвано в центровете за задържане. Законът предвижда, че основанията за задържане следва да бъдат преразглеждани ежемесечно от дирекция „Миграция“, но на практика това рядко се случва и доказателствената тежест често се прехвърля върху задържаното лице, което да предостави доказателства защо не следва вече да бъде задържано.
Законът предвижда право на обжалване на заповедта за задържане в рамките на 14 дни, но срокът започва да тече от датата на задържането, а не от датата, на която заповедта за задържане е връчена на задържаното лице. На практика съществуват много пречки, включително това, че заповедта за задържане е на български език, така че е налице неинформираност относно наличните средства за защита.
Правото на безплатна правна помощ е предвидено в закона, но съществуват много практически спънки, включително липса на информираност, необходимост задържаните лица да търсят процесуално представителство, тромави процедури за достъп до правна помощ и езикови бариери.
В закона няма насоки за управление на процеса на документиране наново и на сигурно установяване на гражданството.
На практика задържаните лица имат достъп до производство за предоставяне на статут на лице без гражданство, но не съществува механизъм за препращане.
Взетите мерки за възпрепятстване на разпространението на COVID-19 през 2020 г. оказаха значително въздействие върху правата на лицата в центровете за задържане на имигранти в България. По време на извънредното положение в периода от 13 март до 13 май 2020 г., всички съдебни заседания бяха отложени, като така беше отнето правото на бърз съдебен контрол на законността на задържането. Към 2020 г. всички задържани лица изтърпяват 14-дневна карантина, която съвпада с 14-дневния период за обжалване на заповедта за задържане, което оказва значително въздействие на възможността за контакт и среща с процесуални представители.

Защита при освобождаване

+/-

Държавата не издава документи за самоличност, нито предоставя законен статут на лицата, освободени от задържане, така че те не са защитени от задържане наново и нямат достъп до социално осигуряване, жилищно настаняване, образование или здравеопазване.
Общото време, прекарано в центровете за задържане, се включва в срока от 18 месеца. ФАР обаче е предоставяла правна консултация на лице без гражданство, което е било задържано за продължителен период през 2006-7 г. и задържано отново през 2020 г.
От 2019 г. съществува възможност за узаконяване за непридружени малолетни и непълнолетни лица, на които е било отказана международна закрила или които никога не са подавали молба за закрила и не подлежат на връщане, като им се позволява да получат разрешение за „продължително“ пребиваване докато навършат 18 години. Тогава могат да получат ново разрешение за „продължително“ пребиваване при наличие на хуманитарни причини.

Споразумения за връщане и обратно приемане

В двустранните споразумения за връщане има разпоредби, които изрично позволяват връщането на лица без гражданство, въпреки че не е ясно дали това се е случвало на практика. Дирекция „Миграция“ е посочила един такъв случай в отговор на искане за достъп до обществена информация, но лицето е имало разрешение за пребиваване в държавата – членка на ЕС, в която е върнато.

Превенция и намаляване

Оценява адекватността на защитните мерки в законодателството, уреждащо гражданството с цел предотвратяване и намаляване на случаите на лица без гражданство, включително защита за деца без друго гражданство, родени на територията на държавата или от български граждани в чужбина, намерени и осиновени деца. Изследва законодателството, политиката и практиката относно вписването на ражданията, включително достъпа до късна регистрация, вземаните от държавите мерки за намаляване на случаите на липса на гражданство сред високорисковите групи и разпоредбите относно загубване на гражданство.

В законодателството на България са предвидени сравнително силни правни гаранции с оглед предотвратяване на липсата на гражданство при деца. Деца, родени на територията на РБ, автоматично придобиват българско гражданство, ако в противен случай биха останали без гражданство. Деца, родени в чужбина, чиито родители са български граждани и намерени деца също автоматично придобиват българско гражданство. Докладвани са обаче случаи на пречки за придобиването на гражданство от деца, родени от роми и родители от еднакъв пол в чужбина поради липса на удостоверение за раждане или отказ за признаване на родителството. В случай на осиновяване на дете чужденец от български граждани съществува риск от оставане без гражданство, тъй като детето трябва да подаде молба за придобиване на гражданство преди да навърши 18 г. Регистрирането на ражданията се извършва в рамките на седем дни от раждането и късното вписване е възможно законово и на практика, макар че е необходимо съдебно производство в случай че е минала повече от една година от раждането. Случаите на докладване на мигранти без редовни документи на имиграционните органи от страна на здравните служби може да представлява на практика пречка пред гражданската регистрация за някои високорискови групи. В закона е предвидена възможността за лишаване от гражданство и такова не се допуска, ако ще доведе до липса на гражданство. Няма обаче механизми за защита и, следователно, няма възможност за контрол върху правилното прилагане на закона.

Naturalisation

+/-

Законът за българското гражданство предвижда, че лицата без гражданство имат право да кандидатстват за придобиване на българско гражданство чрез натурализация след като са имали разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в продължение на три години, което е по-малко от стандартните пет години.
Не са предвидени други изключения въз основа на статута на лице без гражданство — изискват се определени доходи и езиков тест. Езиковият тест за определяне нивото на владеене на български език е безплатен за всички чужди граждани. За кандидатстване за натурализация е предвидена такса от 100 BGN (50 EUR) за възрастни и 10 BGN (5 EUR) за деца и студенти до 26-годишна възраст.
Осъдителна присъда за „умишлено престъпление от общ характер“ може да бъде пречка за придобиване на българско гражданство освен ако кандидатстващият не е реабилитиран.

Лице без гражданство, родено на територията

Съгласно закона всяко лице, родено на територията на Република България, което не придобива друго гражданство по произход, е български гражданин по месторождение.
Разпоредбата се прилага ex lege (автоматично), така че не се изисква процес на кандидатстване и няма условия, свързани със статута или пребиваването на родителите.
Може да е необходимо обаче детето да докаже, че не може да придобие друго гражданство и установената съдебна практика е, че нотариално заверени декларации от родителите не са достатъчни за доказване на този факт.
Не съществува задължение за органите да проучат дали детето може да придобие гражданство при раждането си и са били докладвани случаи от практиката на деца, които може да са били без гражданство, когато майката не може да предаде своето гражданство, но случаите остават неустановени.

Намерени деца

Намерените деца по закон автоматично придобиват българско гражданство.
Българско гражданство може да бъде загубено само ако е придобито по натурализация, а не по рождение, какъвто е случаят с намерените деца.
В закона няма разпоредба, която да установява възрастово ограничение за намерените деца.

Осиновяване

+/-

Осиновяването не води до промяна на гражданството на детето.
Дете чужденец може да подаде молба за придобиване на българско гражданство по натурализация до 14-годишната си възраст със съгласието на осиновителите си в случай на пълно осиновяване и е освободено от изискването да отговаря на общите изисквания за натурализация. Детето може самостоятелно да подаде молба, ако е на възраст между 14 и 18 години.
Съществува процедурен риск от липса на гражданство, ако детето или родителите не подадат молба за натурализация или не дадат съгласието си за подаването на такава, или е налице забавяне от страна на органите и детето губи предишното си гражданство или е без гражданство при осиновяването.

Ius sanguinis

+/-

Едно дете е български гражданин, ако поне един от родителите му е български гражданин. Няма допълнителни условия за придобиване на гражданство по произход.
Докладвани са обаче случаи за деца на български роми и на родители от еднакъв пол, родени в чужбина, които са изпадали в риск от липса на гражданство. Например, през 2020 г. ФАР бяха информирани, че някои ромски деца, родени в чужбина и доведени в България като бебета имат проблеми с доказването на българското си гражданство, защото раждането им никога не било вписано в регистрите по гражданско състояние нито в България, нито в държавата на месторождение. В началото на 2021 г. Съдът на Европейския съюз разгледа дело относно дете, родено в чужбина от българска майка и британска майка. Българските органи отказват да издадат българско удостоверение за раждане, в което да фигурират двете майки като родители, дори въпреки факта, че това поставя детето в риск от оставане без гражданство.

Вписване на раждане

+/-

Съгласно закона акт за раждане се съставя от компетентните органи за всяко дете в рамките на седем дена след раждането му, като се регистрират имената, датата на раждане, единния граждански номер и гражданството на родителите.
На практика, ако родителите нямат единни граждански номера, вписването на раждането все пак се извършва и се издава удостоверение без ЕГН.
Не съществува задължение за здравните работници да докладват за мигранти без документи, но има случаи когато това се е осъществявало на практика, а това може да представлява пречка за гражданската регистрация.
Късното вписване на раждане е законово уредено и на практика е възможно след седемдневния срок, но ако е изтекла повече от една година след раждането, удостоверение за раждане се издава само след съдебно решение.
Гражданството на детето се отбелязва в акта за раждане, но съдебното решение за вписване на раждането не предвижда задължение за органите да проверяват дали детето може да придобие гражданството на държавата, както е отбелязано в акта за раждане. В повечето случаи съответните органи автоматично регистрират детето със същото гражданство като на майката. Някои общински органи са възприели практика да изискват нотариално заверена декларация, подписана от двамата родители, в която те определят какво да е гражданството на детето. Това обаче е лишено от законово основание и практиката е непоследователна.
В Гражданския процесуален кодекс има законова рамка за установяване на гражданството на детето, която позволява на родителите по-късно да поправят грешки в акта за раждане, но засега съществува оскъдна практика.
Има съобщения за дискриминационни практики спрямо деца, родени в чужбина от еднополови родители, тъй като властите отказват да издадат български акт за раждане, който включва двама родители от същия пол.

Намаление

+/-

Правителството няма програми за насърчаване на регистрацията на раждания.
Мигранти без документи в извънредна ситуация могат да бъдат изложени на риск да не получат достъп до регистрация на раждане поради страх от контакт с властите.
Съобщавани са случаи на роми в България, които не могат да подновят документите си за самоличност, тъй като не могат да изпълнят изискването за предоставяне на адресна регистрация. Това ги излага на риск да останат без гражданство, тъй като, въпреки че по закон те са български граждани, те не са в състояние да докажат своята националност и следователно не могат да получат достъп до основни права като здравеопазване, социално осигуряване и достъп до пазара на труда. Това също оказва влияние върху възможността им да регистрират ражданията на децата си, като потенциално прехвърля риска от липса на гражданство върху децата им.
През последните години правителството предприе стъпки за подобряване на законодателството, политиката и практиката за защита на лица без гражданство и предотвратяване и намаляване на случаите на лица без гражданство, включително въвеждане на разпоредба, осигуряваща път към регуларизация на дългосрочно пребиваващите лица в България, които преди са били граждани на СССР; въвеждане на процедура за установяване на липсата на гражданство през 2018 г. и подобрения на това през 2019 г.; обещание в Сегмента на високо равнище на ВКБООН да се преодолеят оставащите пропуски по въпросите на липса на гражданство през октомври 2019 г.; оттегляне на резервите си към член 31 от Конвенцията от 1954 г. през 2020 г.

Лишаване от гражданство

По закон разпоредбите, отнасящи се до лишаване от гражданство, не са разрешени, когато това би довело до оставане без гражданство. Въпреки това няма средства за защита срещу президентски укази, в случай че гаранциите срещу липса на гражданство не се спазват или рискът от липса на гражданство не се идентифицира, няма начин това да се оспори.
Президентът е компетентният орган в случаите на лишаване от гражданство и е делегирал тези правомощия на вицепрезидента.
Съществуват предпазни мерки за предотвратяване на липсата на гражданство, произтичащи от доброволна загуба или отказ от гражданство, въпреки че те са недостатъчни. Има условия, които трябва да бъдат изпълнени, ако българин се откаже (или е лишен) от гражданството си и след това поиска възстановяването му, което означава, че тези, които не могат да отговарят на тези условия, могат да бъдат оставени без гражданство.
Съществуват разпоредби, позволяващи лишаване от гражданство поради съображения за национална сигурност в случай на натурализирани граждани.
Разпоредби за лишаване от гражданство се прилаган на практика. Например, между 2012 и 2017 г. са издадени 1062 случая на „освобождаване от българско гражданство“ и 103 случая на отнемане на натурализацията.

Ресурси

Библиотека с ресурси, правни инструменти, публикации и обучителни материали относно липсата на гражданство, по-специално относими към настоящата държава. Още материали с регионален и международен характер, както и ресурси от други държави са налични в библиотеката Ресурси. Националната съдебна практика може да бъде консултирана в базата данни със съдебна практика относно липсата на гражданство (с налични резюмета на английски).
Моля, обърнете внимание, че този раздел понастоящем се разработва и проверете отново скоро, за да намерите още ресурси.

Съдебна практика: Определения и решения на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз или органите на ООН по договорите за правата на човека по отношение на съответната държава, които обръщат внимание на проблема с липсата на гражданство или оказват влияние върху правата на лицата без гражданство.

Международни и регионални договори: Изрежда четирите основни конвенции по въпроса за липсата на гражданство. Информация относно факта дали държавата е държава — страна по тези конвенции и съответните резерви е налична по-горе под „Международни и регионални инструменти“.

Публикации: Доклади, брифинги, материали, изпратени до механизми за наблюдение на правата на човека и други релевантни публикации по въпроса за липсата на гражданство.

Обучителни материали: Обучителни материали в подкрепа на изграждането на капацитет и обучението относно липсата на гражданство.

International and regional treaties

United Nations - Convention relating to the Status of Stateless Persons (Ян. 1954)

Council of Europe - European Convention on Nationality (Ноем. 1997)

Council of Europe - Convention on the Avoidance of Statelessness in relation to State Succession (Ян. 2006)

United Nations - Convention on the Reduction of Statelessness (Ян. 1961)

Caselaw

European Court of Human Rights - Auad v. Bulgaria (Окт. 2011)

Publications

European Network on Statelessness - Thematic briefing: Birth registration and the prevention of statelessness in Europe (Юли 2020)

FAR, ENS and ISI - Joint Submission to the Human Rights Council at UPR36 - Bulgaria (Окт. 2019)

European Network on Statelessness - Statelessness determination and protection in Europe (Септ. 2021)

ENS - Addressing the risks of statelessness among children in migration in Europe (Окт. 2022)

Court of Justice of the European Union - Kadzoev, C-357.09 PPU (Ноем. 2009)

БЪЛГАРИЯ

Допълнителни ресурси

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНКА

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Latest news on Bulgaria

Sign up to our newsletter